Проф. Любомир Халачев На Жан Моне приписват думите, че ако отново

Проф. Любомир Халачев

На Жан Моне приписват думите, че в случай че още веднъж може да се почне, обединяването на Европа би трябвало да тръгне от културата. Към тези думи на известния френски политик бих добавил: „ И от концепциите на Васил Левски за едно обединено общество. “

Нека не звучат прекалено патриотично тези думи, само че това което прави от Васил Левски велика фигура са точно неговите хрумвания за развиването на обществото. Да, той несъмнено е един от моторите на нашето Възраждане, една от най-ярките фигури на освободителната ни битка.

Но това е в наш, вътрешен проект. Аз мисля че е извънредно време да се опитаме да разтълкуваме думите на Апостола като апел към цялото човечество. По това време (70-те години на 19в) Франция, люлката на Революцията, след дълги войни и опити за реституция на монархията е на прага на провалянето от Кайзерова Германия, Съединени американски щати одеве са приключили най-смъртоносната ( и единствена на техния континент) война за премахването на робството, в Русия преди 10 години е анулирано крепостничеството, в Европа доста нации се борят за национално избавление, в което блестящо опълчват едни националности на други. Никъде, макар общите понятия за народна власт, не се чува апел за обединяване въз основата на някакви общи полезности. Всъщност, тъкмо това е войната- без значение дали е завоевателна или освободителна. Противопоставяне, а не апел за обединяване.

По това време съвсем няма революционери - мислители като Левски, които от позицията на осъзната и претърпяна битка да могат да кажат, че ние не се борим против една или друга нация, а против една остаряла философия за развиване на обществото. Ако го познаваха като мъдрец, несъмнено американските философи щяха да признаят водещата му позиция в налагането на демокрацията в обществото. Разбира се по това време не може даже и да се мисли (не споделям да се мечтае.- тъй като фантазията е осъзнато действие) по какъв начин може да се развива едно общество, в случай че то не се ръководи от крал, император или президент, които да имат цялата власт на полицията, армията и банките. Единствен Васил Левски си разрешава да разсъждава по този въпрос, призовавайки хората да основат общество, което да се ръководи от свободно определени водачи. Мечта, която и до ден сегашен не е осъществена на всички места по света.

Интересното при Васил Левски е освен новаторският взор към света. По-интересното е, че тези мисли се зараждат в съзнанието не на някой първокласен студент от Харвард, Кембридж или остарелият университет в Болоня. Не, един млад мъж от оскъдно семейство, с ексцентрично обучение, който се е заел да прекроява света. Но преди този момент схваща, че хората би трябвало да бъдат добре готови - освен проведени в бойни чети, само че и образовани, подготвени да търсят това което би трябвало да се реализира в по-далечен проект, в мирни условия. Безспорно, той е талантлив визионер- мисля че по този начин бихме го определили през днешния ден. В този смисъл не различията с Любен Каравелов, не разгорещените разногласия с Христо Ботев, нито неудачното нахлуване на Арабаконашкия проход от Димитър Общи – не това са пречките пред работата на Васил Левски. Най-тежко задължение за неговата революционна активност се оказва неподготвеният народ.

Проблем, който и до ден сегашен изтезава българското общество. През това време (след всички преобразования в Европа и Света) доста страни схванаха какво решение е нужно и започнаха да приготвят освен аристокрацията, само че и хората от междинните съсловия за ръководство на публичните процеси. И реализираха на доста места забележителни резултати в това отношение.

Кой знае за какво в България и до през днешния ден не можем да създадем по този начин, че на напред във времето да излизат добре образованите в това отношение управленци (дай Боже някой сред тях да има визионерските качества на Апостола!) Вярно е, че в биографиите на нашите политици ще видите какъв брой доста магистърски степени са придобили, само че това към този момент не е никаква гаранция. Откакто всеки университет може да предлага каквито желае и колкото желае магистърски, докторски и професорски степени, девалвацията на тези дипломи е гигантска.

Да не приказваме, че доста рядко ще се откри университет, който откакто е взел парите на следващия идеалист за магистърска степен ще си разреши да го скъса, в случай че не може да си вземе законно изпитите. Вместо това щеш не щеш ще му издаде мечтаната тапия. Поради тази причина доста постоянно зад тези дипломи няма никаква стойност. Ректорите най-добре го знаят, само че или безмълвно роптаят, или успокоени от финансовите резултати навеждат глава.

Това, несъмнено, е проблем на нашето обучение. Но в това време това е голямата бездна която е зейнала сред фантазиите на Апостола от преди 100 и петдесет години (образовано, учено, умишлено общество) и днешното апатично, в доста случаи обезверено общество, което от време на време за многообразие се назовава „ гражданско “.